Кои са петте най-разказвани и разпространени легенди, свързани с българското вино и старите известни винени сортове?
Както повечето легенди, така и тези  гравитират около историческата истина, а за някои от тях дори има безспорни факти, доказващи достоверността им.

Ето ги и тях:

1. Илая и легендата за Мавруд

Живяла по Крумово време бедна жена на име Илая сама с невръстния си син. До схлупената ѝ къщица растяла лозница. Събирала гроздето и го криела в делва до огнището. Един ден Илая с изненада установила, че е направила вино. Започнала да слага в попарата на момчето и то растяло здраво и силно. Хан Крум имал лъвове, които вечер пускал да се разхождат свободно из улиците, за да охраняват града. Една сутрин едно от животните било намерено убито. Крум обявил, че който си признае, ще получи възнаграждение. Единствено синът на Илая признал за своята храброст. Момъкът разказал как е отгледан с вино, което му дало тази изключителна сила. Крум наредил от тази лозница да се разсаждат новите лозя на държавата. Гроздето нарекъл Мавруд като името на юнака.

2. Патриаршески Мавруд

Виното, наричано така, било много ценена и голяма рядкост в миналото. Старото, многогодишно вино от Мавруд отлежавало в глинени делви изцяло зарити в земята.
Големите съдове от изпечена глина са се пълнили до горе и заравяли в земята, покрити с тежка каменна плоча и отъпкана пръст. През няколко месеца съдовете се откривали за доливане от същото вино, за да се възстанови загубеното водно съдържание, което те пропускали през стените. Това се е правило с цел максимално недопускане на въздух в делвите. Така пазено от въздушна оксидация и при постоянна температура под земята виното ставало плътно, комплексно и неописуемо ароматно и богато, предназначено за консумация само при специални поводи.
Както знаем, а в последните години се възроди интереса към тях , по същия начин се съхраняват вина в Грузия. А каква е била връзката- със сигурност Бачковският манастир, основан от грузинци, манастирът е влияел доста на околното население.

3. Широка Мелнишка лоза под Айфеловата кула

През 1889 в Париж се открива Голямото световно изложение и специално изградената за него Желязна кула (взела името на създателя си години по-късно). Участвали и българи, а Мелник бил представен от няколко винарски фирми. Но нашите позакъснели и били тикнати на гърба на изложението и тъкмо загубили надежда за представянето си, когато при тях се отбил прочут тогава гайдар, който пътувал за Америка с гайдата си. Взел от тях малък ярешки мех, пъхнал го в гайдата си и го напълнил с вино.
Застанал на другия ден пред кулата и надул гайдата, събрал се народ, а той периодично спирал да свири и пускал вино от гайдата си в една чаша. Хората се слисали, Шотландски гайди били виждали и други били чували, но гайда да свири с вино не знаели! Вестта обходила начаса Париж, раздвижил се интереса на търговците и поръчките се натрупали, като историята твърди, че бъдещите сделки били за количество вино за 184 години напред!

4. Мелник, от древността до Уинстън Чърчил

В продължение на столетия лозарството и винарството били основно препитание за Мелник и региона. Според стари турски архиви, хората тук произвеждали годишно около два милиона оки, а една ока се равнява на 1280 милилитра. Най-голяма заслуга мелнишкото вино да се прочуе по света имали дубровнишките търговци, тъй като древният град Рагуза на Адриатика (днес Дубровник) навремето бил сред най-силните пазари на Балканите. Лично цар Иван Асен II през 13 век дал право на тамошните търговци свободно да въртят алъш-вериш с България, а по-късно правата им били скрепени с договор от цар Михаил Асен.
Така дубровнишките търговци открили свои представителства в Мелник и оттук извозвали цели кервани с вино. Търговията процъфтявала дори по време на Османската империя, тъй като при завладяването на Балканите турците оставили Дубровник свободен.
С доставки на мелнишко вино се занимавали и търговци от Венеция, Солун и Банско. Керваните с вино тръгвали от Мелник два пъти в седмицата, а меховете били натоварвани на камили, мулета, катъри и коне. Това било своеобразен празник за града и събитието се ознаменувало със свирня на гайди и кавали, тамбури и тарамбуки.

Голям почитател на мелнишкото вино бил британският държавник Уинстън Чърчил. В историята си за Мелник изследователят Атанас Кременлиев пише, че в избата на имението си в Марлборо Чърчил имал постоянни запаси, а мелнишкото вино гордо представял при тържествени случаи и пред своите високопоставени гости.

5. Хан Крум и изкореняването на лозята

Според византийска енциклопедия от X в. българският владетел събира пленените по време на военната кампания аварски първенци в опит да разбере каква е причината за упадъка на тяхната някога могъща държава. Съобразно техните отговори Крум изготвя система от законови норми, насочени срещу конкретни обществени проблеми.

Днес историографите разглеждат със значителна доза скептицизъм законите, упоменати в лексикон „Свидас“. Причината е, че въпросната византийска енциклопедия е единственият източник, в който се споменава Крумовото законодателство и това не предоставя възможност да се установи дали законотворческата дейност на българския владетел е предадена точно. Най-сериозни съмнения в достоверността си поражда законовата разпоредба за изкореняването на лозята в България, тъй като в добре известния поход на Никифор Геник от 811 година е надлежно отбелязано и описано голямото количество вино, открито в дворците в Плиска.
Подкрепени и от легендата за мавруда,  ние сме склонни да вярваме, че Хан Крум,  като находчив владетел, по-скоро е издал закони за контролиране на разпространението на лозята и направата на вино по онова време.

Като финал ще добавим и още една легенда свързана и с Vino Orenda.
Не е тайна, че думата Оренда е забравена старобългарска дума, означаваща вътрешна сила, използвана и за отбелязване на божественото вътре в човека.
Легендата твърди, че прабългарите вярвали, че тази сила (орендата) се съдържала в главата, и била особено изявена при силните войни. По тази причина Хан Крум, побеждавайки Никифор и направяйки чаша от негови череп, като ритуал на пиене на вино от него, не е бил чисто варварски акт, а по този начин , нашият владетел е целял да получи орендата на силния си опонент.

Източници- сайт Изба Манастира, „Книга за виното“, интернет