Оранжево вино или от англ. Orange wine.
Едно от важните неща, които трябва да знаем за тази категория вина е , че те не са направени от портокали и нямат общо с вече изчезващата (за моя радост) слава на сини, зелени и др. оцветени допълнително вина.
Оранжевите вина се създават винаги от бели сортове грозде по червена технология на винифициране, при която се използва кратък или по-дълъг контакт с ципите на гроздето.
Цветът на вината всъщност винаги идва от кожицата /ципите на гроздето, където се съдържа цветен пигмент/. Ако обелим дори червено грозде, ще забележим , че месестата част е безцветна. Колкото по- наситен цвят желаем да постигнем, толкова по- дълго използваме престоя на ципите в сока. Разбира се зависи и от сортовете, някои са по екстрактивни и отделят повече боя от други, зависи също и от характеристиките и зрелостта на гроздето.
Белите сортове грозде, всъщност никога не са бели. За да се постигне този приятен прозрачен цвят с леки жълти , златни, зеленикави и др. оттенъци в класическите бели вина, ципите на гроздето се отделят веднага от сока, непосредствено преди да започне процеса по направата на виното.
Оставяйки ципите при създаването на Оранжевите вина се получават различни наситени нюанси на оранжевото, жълти, медни, кехлибарени, от които цветове идва и наименованието им.
В ципите се съдържат още и феноли и танини, които пък правят голямата разлика в усещането на ароматите и вкуса. За разлика от класическите бели, оранжевите са по- наситени, комплексни, по- близко до червените вина и почти винаги в гамата на зрелите или сушени, жълти и често тропически плодове, роза и с усещане за лека горчивина във финала. Ако ги опитате напълно на сляпо, в непрозрачна чаша, без да виждате цвета на виното, със сигурност може да ги сбъркате с червено вино.
Макар и сравнително нова категория у нас, както повечето неща, направата им идва като завръщане в не много далечното минало, когато всички бели вина са правени по този начин и са изглеждали така. Производството им им вековни традиции в страни като Грузия, където много винарни, правейки оранжеви вина, ползват и ферментация и съзряване на вината в Квеври – глинени съдове (амфори) , повечето от тях заровени в земята. Често за направата им се използва и престой в дъбови бъчви.
Оранжевите вина почти винаги са част от категорията на натуралните вина, в повечето случай са направени със спонтанна ферментация, без добавени сулфити (наличието на танини от ципите, които са и естествен консервант ги прави по- стабилни) и са нефилтрирани.
В портфолиото на българските изби може да се намерят вече немалко примери оранжеви вина на винарни като Боровица, Монтереми, Либера Естейт, Царев Брод , Вила Мелник, Видинска Гъмза, Косев, Александра Естейт, Ахинора, Россиди, Поляна, СамоДива by Elizabet, Вила Кътина, Загрей, Георгиев/Милков, Типченица, Върбовка, Енсоуайнс, ДИВ от сортове като Шардоне, Врачански мискет, Керацуда, Димят, Кайлъшки мискет, Пино гри, Рикат, Совиньон блан, Гевюрцтраминер и др. а още поне 2-3 нови заявки очакваме и през 2024г.
Опитвайки за пръв път оранжево вино, е възможно да ви хареса или не и макар че, често е въпрос на вкус, със сигурност човек не може да остане безразличен към него.
Автор: Асен Цеков/ Vino Orenda
